Направо към съдържанието

28 cm SKC/34

от Уикипедия, свободната енциклопедия
283 mm/54 корабно оръдие SKC/34
28 cm SKC/34
283-мм оръдия на линкораГнейзенау
История на производството
Разработено1934 г.
Страна на производствоГерманска империя (1933 – 1945) Германия
История на службата
Години на експлоатацияот 1938 г.
На въоръжение в Райхсмарине
Германска империя (1933 – 1945) Кригсмарине
Войни и конфликтиВтора световна война
Характеристики на оръдието
Марка на оръдието28 cm SKC/34
Калибър, mm283
Дължина на ствола, mm/калибра15 415/54,47
Дължина на канала на ствола, mm14 505/51,25
Обем на камерата, dm³180
Тип затворКлинов-хоризонтален
Маса на оръдието със затвора, kg53 250
Маса на снаряда, kg315 – 336
Начална скорост на снаряда, m/s890
Принцип на зарежданеРазделно – гилзово зареждане
Скорострелност, изстрела/минута
2 – 3
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУDrh LC/28
Маса на въртящата се част, t
750
Разстояние между осите на оръдията, mm
2750
Дължина на отката, mm
1200
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °-8°/+40°
Ъгъл на завъртане, °+145°/-145°
Максимална скорост на ВН, °/s8
Максимална скорост на ХН, °/s7,2
Максимална далечина на стрелбата, m40 900
(при 40°)
Брониране80 – 360
Боекомплект на ствол, изстрела150[1]
283 mm/54 корабно оръдие SKC/34 в Общомедия

28 cm SKC/34 е германско корабно оръдие с калибър 283 mm. Състои на въоръжение в Кригсмарине. Поставяно е на линейните крайцери от типа „Шарнхорст“. Явява се усъвършенствана версия на оръдието 28 cm SKC/28, използвано на тежките крайцери от типа „Дойчланд“. Използва се през Втората световна война[1]. Оръдията и кулите на линейния крайцер „Гнейзенау“ са впоследствие поставени на батареите на бреговата отбрана в Нидерландия и Норвегия.

Конструкция на оръдието

[редактиране | редактиране на кода]
Снаряд за оръдието SKC/34.

Конструкцията на оръдията SKC/34 е типична за немската артилерийска промишленост. Стволът се състои от вътрешна тръба, сменяем лайнер, заменяем от казенната част и кожух, състоящ се от две части[2]. Теглото на ствола е 13 700 кг, на лайнера – 6700[1]. Дължината на ствола съставлява 54,47 калибра. В ствола има 80 нареза с прогресивна стъпка, от 1:50 до 1:35, с дълбочина 3,3 мм. Казенникът се завива в горещо състояние в задната част на кожуха. Затворът клинов, хоризонтално-плъзгащ се тип, което е не съвсем обичайно за оръдия с такъв калибър и се обяснява с използването на гилзовото зареждане. Зареждането се осъществява при фиксиран ъгъл 2°, теоретичната скорострелност се равнява на един изстрел на 17 секунди[3]. Формално за максимална скорострелност се смята три изстрела в минута, на практика тази стойност не надвишава два изстрела в минута. Живучестта на ствола е 300 изстрела с пълен заряд, което е добър показател за артсистема с такива балистични характеристики.

За оръдията са разработени снаряди от три типа: бронебоен, с дънен взривател Bdz.38; полубронебоен или фугасен със забавяне, също снабден с взривателя Bdz.38; фугасен, с взривател в главата, с моментно действие Kz.37. Като взривно вещество в снарядите първоначално се използва тротил, по-късно преминават към използването на хексоген.

Снаряди за оръдията 28 cm SKC/34[4]
Тип на снаряда Тегло, кг дължина, калибри тегло на ВВ, кг съдържание на ВВ, %
Бронебоен Pz.Gr. L/4,4 300 4,4 6,6 1,96
Полубронебоен Spr.Gr. L/4,4 Bdz 300 4,4 16,0 5,06
Фугасен Spr.Gr. L/4,6 Kz 300 4,6 21,8 7,92

Такъв избор на боеприпаси дава на артилеристите възможност да обстрелват цели от всеки тип с най-ефективните снаряди. При това има определени трудности с правилния подбор на тяхното съотношение в боекомплекта, за това обичайно на корабите има еднакъв брой снаряди от всеки тип. Всичко на всеки ствол има по 150 снаряда. Метателните заряди за всички типове снаряди са еднакви и се състоят от две части – основен заряд, с тегло 76,5 кг, в месингова гилза, а също и допълнителен преден, с тегло 42,5 кг, в копринен картуз. В зарядите се използва барут марка RPC/38. Неговият състав е: 69,45% – нитроцелулоза; 25,3% – диетилен-гликол-динитрат; 5% – централит (дифенил-диетил-карбамид); 0,15% – магнезиев оксид; 0,1% – графит[4].

Конструкция на установката Drh LC/34

[редактиране | редактиране на кода]

Куполната артилерийска установка Drh LC/34 е разработена на основата на аналогичната система Drh LC/28, използвана при тежките крайцери от типа „Дойчланд“.

  1. а б в Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 231.
  2. Широкорад А. Б. Бог войны Третьего рейха. М., АСТ, 2003. ISBN 5-17-015302-3. с. 464.
  3. Малов А. А., Патянин С. В., Сулига С. Г. Линкоры фюрера. Главный калибр Кригсмарине. М., Яуза, Коллекция, ЭКСМО, 2008. ISBN 978-5-699-27832-9. с. 34.
  4. а б Малов А. А., Патянин С. В., Сулига С. Г. Линкоры фюрера. Главный калибр Кригсмарине. с. 35.
  • Малов А. А., Патянин С. В., Сулига С. Г. Линкоры фюрера. Главный калибр Кригсмарине. М., Яуза, Коллекция, ЭКСМО, 2008. ISBN 978-5-699-27832-9. с. 34.
  • Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 28 cm SKC/34 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​